С главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, разговаря Цвета Динкова.
- Г-жо Маринова, от края на лятото се заговори за увеличена активност сред кандидатите за кредити. Какви са вашите наблюдения?
- Първо искам да кажа, че банките не са спирали да кредитират, но в общи линии ръстът не беше голям. През септември спрямо август вече се забелязва ръст при фирмените кредити от около един процент. При заемите за жилища и за домакински нужди също има увеличение от около 2,5 процента. Това показва известно съживяване, което е налице и при потребителските кредити. Въпреки минималното оживление това са слаби ръстове, което се дължи на икономическата среда. От наша гледна точка трябва да сме максимално сигурни, че гражданите кредитоискатели ще запазят работата си, а фирмите ще могат да посрещат задълженията си. Затова кредитирането от наша страна е, да го наречем, “внимателно”.
- Как по-конкретно стои въпросът с потребителските заеми? Имате ли наблюдение, че хората ги търсят, за да си вържат бюджетите?
- Според мен тази тенденция се появи още преди кризата и продължава. Сега обаче това до голяма степен е невъзможно, защото сме поставили доста ограничителни изисквания и следим внимателно този вид заеми. Не бихме искали да поемаме допълнително рискове, които ще допринесат до влошаване на качеството на портфейла с много по-бърза стъпка. Длъжни сме да бъдем предпазливи и затова изискванията ни са по-високи спрямо нивото преди кризата.
- Но според данните на БНБ лошите кредити непрекъснато се увеличават, заплашвайки в скоро време да надхвърлят психологическата граница от 10 на сто. Кога делът на лошите заеми ще стане опасен за системата?
- Засега нещата са нормални за банковата система в условията на криза. Все още рискът е в разумни граници, от началото на годината до септември преструктурираните и лошите кредити са 8,2 на сто от размера на всички отпуснати. Ние полагаме доста усилия, за да преструктурираме необслужваните кредити и да дадем възможност на хората да си плащат задълженията при по-облекчени условия. Прилагаме разсрочване във времето и различни схеми.
- Вероятно проблемът при потребителските заеми е най-голям...
- Положението е доста сложно, защото обезпечението при тях е залог на вземане - възнаграждението на длъжника. Безработицата доста нарасна и хората, които нямат доходи, изпитват сериозни трудности при обслужването на задълженията си. Подхождаме гъвкаво и с разбиране, като за известен период им разрешаваме да обслужват само лихви или разсрочваме месечните им вноски, за да могат да не изпадат в нередовност.
- Как постъпвате, когато длъжник дойде при вас и каже: “Не мога да плащам”? Всяко разсрочване за сметка на по-висока лихва ли става?
- Не, не вдигаме лихвите. Даваме си сметка, че след като той в момента не може да плаща, ако вдигнем лихвата, съвсем ще усложним положението му в бъдеще. Лихвеният процент не е обвързан с процеса на разсрочването. Разликата между предоговарянето и разсрочването е в размера на забавата. Проявяваме разбиране и не утежняваме допълнително клиентите си.
- Данните на БНБ към август показват ръст на кредитирането от 1,7% тази година в сравнение с предишната. Как се обяснява това в условията на криза и липсата на инфлация?
- Да, преценявайки рисковете много внимателно, ние продължаваме да кредитираме. Има фирми, които независимо от кризата се развиват добре. Ръстовете им може да не са толкова високи както при предходните периоди, но ги има. В такива случаи ние ги финансираме, което им дава възможност да ускоряват растежа си. Същото се отнася и до граждани, които искат да купят жилище и имат добри доходи, които им позволяват спокойно да обслужват заема си.
- Какво е пазарното поведение на кандидатите за жилищни кредити?
- Те се бяха отдръпнали за известно време от пазара. Очакваха драстични намаления в цените на недвижимите имоти при известна несигурност в доходите си. Сега се наблюдава съживяване, което не е много високо и няма никога да достигне нивата преди кризата. Това се случва, защото, по мое лично мнение, цените на недвижимите имоти няма да падат много повече от това, което са в момента. Сега е време тези, които искат да придобият жилище не със спекулативна цел, да го направят. Доста от тези, които го направиха със спекулативна цел преди кризата, загубиха.
- Депозитната война доведе ли до реално увеличение на депозитната база на банките? Питам ви, защото при продължаващото надцакване с лихви прирастът на депозитите от началото на годината е само 600 млн. лв., докато за 8-те месеца на предходната година, при наличие на потребителска истерия за покупки, той е бил над 4 пъти повече - 2,5 млрд. лв.
- Нетният ръст на депозитите наистина е нисък, за да си позволяваме да продължаваме поддържане на високи лихви. В последно време лихвените проценти не се увеличават. Има задържане и дори лек спад.
“Лихвената война”, както я наричате вие, започна в края на миналата година. Тогава беше в резултат на преекспониране на кризата на Запад и навлизането й в България. Вследствие на тези пресилени сигнали доста хора си изтеглиха депозитите и сложиха парите си в касетки, в “бурканбанк” и т. н. Освен това се затвориха международните пазари и ние нямахме достъп до тях. Това наложи да ползваме ресурс единствено от вътрешния пазар, а това става само с по-висока цена на ресурса.
Това го правехме до април тази година. БНБ също постави изисквания за по-висока ликвидност, за да е стабилна банковата система. Сега банките имат добра ликвидност, добра капиталова адекватност и вече не си струва да вдигаме лихвените проценти по депозитите. Защото този скъп ресурс не можем да го пласираме в тази икономическа среда и не бихме могли да кредитираме с онези темпове, с които сме кредитирали в предходни периоди.
Има известен риск такъв излишен скъп ресурс да бъде инвестиран на загуба. Не се нуждаем от допълнителна ликвидност и затова вече не вдигаме лихвените проценти по депозитите. Моите мотиви са свързани с това, че имаме достатъчна ликвидност. Защото теоретично погледнато, ако ние получим този ресурс при исканата лихва от 5% и няма къде да го инвестираме, ще бъдем принудени да излезем на междубанковия пазар, където лихвените нива са доста ниски и ще инкасираме загуба. Освен това става дума за държавни средства, с които не бива да се рискува.
- Частните съдебни изпълнители ли са по-ефективни или “мутренските” фирми при събиране на вземания?
- Това са две напълно различни неща. Частните съдебни изпълнители са законови фигури. Тяхната работа в условия на криза значително се увеличи и са изключително ценни, когато банките не успеят да уредят обслужването по задълженията съвместно с клиентите.
По принцип ние прибягваме до услугите на съдебните изпълнители за изваждане на изпълнителен лист като крайна мярка. Първо се опитваме да се свържем с клиента, който не обслужва редовно своите задължения, разговаряме с него, опитваме се да намерим вариант, с който да го изведем от тежката ситуация, в която е изпаднал. Ако няма желание от негова страна за сътрудничество, тогава вече прибягваме към съдебен изпълнител. Нашата банка не работи с частни фирми за събиране на вземания, но това също е една допълнителна възможност.
Източник: в. Труд
Какво правите, ако сте от грешната страна на падащ пазар? Продажба в кризата е донякъде психическо приспособяване, отчасти проява на здрав разум. От Motley Fool систематизират някои важни съвета за продажба на вашия дом в тези времена:
Публикации
